fallback

Може би се нуждаем от глобален отговор на инфлацията

Инфлационната изненада в еврозоната показа, че повишението на цените започва да се превръща в глобален проблем

17:05 | 01.09.21 г. 8
Автор - снимка
Създател

Немалко европейски икономисти от години твърдят, че континентът се нуждае от по-голяма инфлация, която да излекува многото болежки на еврозоната. Сега те я имат. Данните, публикувани във вторник, показват, че еврозоната отчита най-бързия си темп на покачване на цените от години, въпреки че се съмняваме, че това решава някакви проблеми, пише Wall Street Journal в редакционен коментар. 

Инфлацията достигна 3% на годишна база през август спрямо 2,2% през юли. Официалната цел на Европейската централна банка е 2%, така че дори при малко по-разхлабената инфлационна политика (преследваща средна цел – бел. прев.), въведена това лято, някой във Франкфурт трябва да започне да се тревожи. Още повече, че основната инфлация (изключваща цените на храните и енергията – бел. прев.) достигна 1,6% - най-бързият темп на ръст от 2012 г. насам. (Инфлацията при енергията е 15,4%, а при суровите храни - 2,9%.)

Както в САЩ и Обединеното кралство, се появяват обичайните заподозрени, които твърдят, че инфлацията в еврозоната ще бъде преходна. За Европа тези предполагаеми временни фактори са недостигът на селскостопанска работна ръка, нарастващото търсене на услуги като туризъм, временното намаление на данъка върху потреблението в Германия през миналата година, което поставя измамна база за годишната инфлация, и т.н.

Политически проблем за председателя на ЕЦБ Кристин Лагард е, че инфлацията не е равномерно разпределена в еврозоната. Цените се повишиха с 4,7% в Белгия, с 3,4% в инфлационния ястреб Германия, с 2,7% в Холандия, но с под целевите 1,3% в Португалия и 1,2% в Гърция. Предполага се, че инфлацията тихомълком ще помогне на южноевропейските икономики да тръгнат по пътя на просперитета чрез скрита девалвация, но икономиките с инфлация са тези, където тя е най-токсична от политическа гледна точка.

Италия е отделна тема. Инфлацията от 2,6% се очаква да бъде добра новина за Рим, чийто държавен дълг сега се равнява на приблизително 156% от БВП. Смята се, че инфлацията ще направи този дълг по-управляем с течение на времето. Това обаче е спорно, тъй като по-бързото покачване на цените вероятно ще предизвика по-високи лихвени проценти, които биха натоварвали италианската хазна.

Ако инфлацията се окаже устойчива, Лагард ще трябва да се откаже от изключително хлабавата политика на ЕЦБ. Това включва програмата за количествено облекчаване чрез покупки на облигации, която се превърна в основния инструмент на ЕЦБ за намаляване на разходите за държавни заеми. ЕЦБ е поела цялото нетно емитиране на облигации от Италия през 2020 г., изчислява Институтът за международни финанси. Само тази програма - която би могла да е инфлационна - може да предпази Италия от лихвените последици на една още по-висока инфлация.

Новината от вторник подчертава, че настоящият изблик на инфлация е глобален. Монетарните власти все повече изглежда, че приемат това като извинение за запазване на настоящите политики („Но мамо, всички останали го правят!“), а не като предупреждение. Никой не иска да обсъжда дали централните банкери трябва да започнат да координират излизането от коронавирусните си кризисни политики.

Вместо това те отлагат от страх да не са първите или се преструват, че започват да затягат, но не го правят. Очаквайте Лагард на свой ред да предаде горещия картоф на глобалното монетарно лидерство. Надявахме се този импулс на самостоятелното действие да се окаже преходен, но засега се оказва твърде добре закотвен.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:44 | 13.09.22 г.
fallback